Животът е ужасен когато разсъждаваш за него и прекрасен когато го живееш.
Карол Корд
Животът е това явление, което буди винаги у хората чувства и мисли. Той е нещото,което не оставя никого несъпричастен към неговата същност.
Едни го живеят, чувстват го, а други мислят за него, опитват се да го разберат. Животът е процесът на съществуване, така че тези, които го живият, и тези, които мислят за него, са неотделими от съществуването.
Немислимо е да си се представим без да сме живи. Даже да мислим за себе си като потенциална духовна субстанци, то ние се приемаме не като хора а като души и пр. Защото според Сенека щом смъртта дойде човекът го няма вече. Точно затова, тъй като човекът е неотделим от живота, той не може да си го представи в чист абстрактен вид. Това поражда много противоречия за това какво е той всъщност. Но животът общо казано е съществуване. Дали ще мислим за неговата същност, или ще го преживяваме, няма никакво значение, не можем да повлияем на течението му, нито на природата му.
Да мислим или да чувстваме животът е някакъв опит, без да сме живи няма опит. Оттук произлиза противоречието прекрасен или ужасен е животът, но то всъщност не съществува. Животът е това, което е, съществуване, човешко битие, и не е носител на точно определени качества и когато се опитваме да го определим, го съпоставяме към нещо. Когато говорим за него, ние не казваме в конкретният случай какво е той сам по себе си, а го определяме спрямо друго. Дали животът е прекрасен, или ужасен може да съотнесем към субективната представа за него. Такъв какъвто ни се явява. Животът не е нито едното, нито другото, по-скоро е възможност за двете и е неопределеност. Той може да бъде прекрасен или ужасен посредством непосредствения опит (живеенето), а също така това негово свойство, тази двойнственост може да се породи и по отношение на мисленето. И нека дадем пример.
Представете си един човек, който живее в прекрасна среда, заобиколен е от приятели, около него кипи непрестанно веселие и забава, щастлив е. Тогава той без да мисли много, отдаден на непосредственото чувство, ще почувства и ще си представя, че той притежава един божествен, прекрасен дар от съдбата.
Но нека и да си представим още един човек, но в положение противопорожно на предишното. Нека си представим един нещастен човек. Той също живее, но да си представим само, че е в среда враждебна нему, постоянно боледува душевно и физически, няма приятели и близки, които да го подкрепят. Той живее, но надали ще чувства, че животът е прекрасен. От тези два примера можем да кажем, че чувстването, нопосредствения опит не води до две еднакви положения. Възможно е да кажем две противоположни неща за едно и също определено нещо. От тези изводи не можем да се съгласим с тази добре оформена авторова мисъл.
Нека този път разработим подобни два случая, свързани с живота, но да са свързани с размисли относно негова същност.
Представете си човек подобен на първия, имащ възможността да се радва на благодатта, която му предоставя животът в живеенето му, но той не се задоволява с некритичното чувстване, както е при първият, но търси търси основа на нейния произход. По пътя на своите разсъждения той може да достигне до извода, че целият му живот, независимо от изпитаните удоволствия и радости е ужасен и лишен от смисъл. Сидхарта Гаутама (Буда) е пример за подобно развитие на идея имаща същата начална точка.
Но има възможност за друг човек, който живее в крайна бедност и недоимък. Обаче пред него стои възможността, разсъждавайки за своя живот, да достигне за извода, че въпреки болката и несгодите, си живее добър живот, пък даже и животът да му се струва добър само от гледна точка на това, че е противоположен на нищото-смърт.
Какъв в такъв случай ще кажем, че е е животът? И при случая с изживяването и при случая с разсъждаването за живота не можем да достигнем до еднозначен отговор. Нищо по необходимост не ни кара смятаме, че когато живеем ние ще чувстваме живота прекрасен, нито пък от мисленето ни за него щи ни се струва ужасен.
При това ясно е, че животът, представата ни за него е съотнесена към конкретна ситуация „аз живея” и е чисто субективно мнение.
Трябва да отбележим, че в полето на субективността нищо няма точно определена граница и можем да сметнем под ужасен и прекрасен твърде широк набор от понятия.
За някого прекрасното може да бъде едно или друго нещо, а за другиго друго, обратно. Въз основа на нашата субективност преценяваме в ежедневието нещата, и ще е безсмислено да кажем за животът, че е par excellence прекрасен или не.
Затова струва ми се, че не бива да изказваме за живота нещо повече от това, че той е съществуване и негова възможност, а отнесен от субекта към себе си е възможна рецепция освен явление.
